Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2018 12:06 - Мистериите на Ройстънската пещера
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 1291 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.06.2018 12:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Мистериите на Ройстънската пещера

от illumuminati 

image

http://illuminatibg.blogspot.com/2017/05/royston-cave.html

 Ройстънската пещера е необикновено и почти непознато извън Великобритания място, намиращо се в малкото търговско градче Ройстън в Хартфордшир, на около 65 км северно от Лондон. След откриването й в средата на XVIII век тази загадъчна изкуствена пещера продължава и до днес да привлича вниманието на търсачи на старини, археолози, привърженици на направлението Ню Ейдж и туристи. През последните години пещерата и нейните странни рисунки са свързани с предхристиянски езически култ, с рицарите тамплиери със Свещения Граал, но каква е била истинската цел на нейното съзнание?   През август 1742г. работници от Ройстън копаят основите на нова сергия в Бътър Маркет, когато попадат на заровен в земята голям милиарен камък. Хората го изваждат и с изненада установяват, че под него е скрит отвор на шахта, водеща надолу във варовиковата скала. С помощта на отвес установяват, че шахтата е дълбока около 5 метра и понеже са любопитни да узнаят какво са открили, спускат с въже едно дребно на ръст момче през тесния проход. Когато ги изтеглят обратно, то съобщава, че шахтата води до пещера с глинен под. Скоро слуховете за заровено съкровище се разнасят из града и тълпи любопитен народ се събира да види какво ще излезе от мистериозната подземна пещера. Когато започват разкопките, тълпата е толкова развълнувана, че не позволява работата да продължи - налага се работниците да копаят през нощта. Скоро става ясно, че пещера е наполовина запълнена с пръст. Това налага да се положат големи усилия за разширяване на входа и за изнасяне на големи количества земна маса, докато се стигне до твърдата скала.

За съжаление по онова време намирането на заровени съкровища било основна цел при подобни изкопни работи, така че откритието по време на работата парчета от кости и керамика били сметнати за боклук и не им обърнали никакво внимание. Така е изгубена безценна информация, която би дала възможност на днешните археолози да възстановят историята на обекта. Една от малкото находки, намерени по време на разчистване на пещерата, е описана от преподобния Джордж Норт (1706-1772), викарий на село Кодикоут и човек с подчертан интерес към старините. Отец Норт забелязал кафява глинена паница на жълти точки - често срещан домакински съд от времето следва края на средновековната епоха, каквито се произвеждали най-рано в края на XVI век. Другите находки, споменати от Норт (нито една от тях не е запазена), са човешки череп, няколко кости от хора или животни и парче от бакърен съд.

По-късно през същата година Уилям Стъкли (1687-1765), основоположник на археологическите изследвания на неолитните обекти Стоунхендж и Ейвбъри, посещава Ройстънската пещера, но не открива нищо друго освен една обикновена глинена лула, украсена с лилия. Експлоатацията на пещерата с комерсиална цел започва през 1790г., когато нейният собственик, богат предприемач на име Томас Уотсън, прокопава нов вход към съоръжението, представляващ наклонен тунел, отвеждащ до дъното й. След това Уотсън отваря пещерата за посетители и тя до днес си остава туристически обект. Поредните разкопки в Ройстънската пещера са предприети през 1853г. от Джоузеф Белдам (1795-1866) и Едмънд Брук Нън (1833-1904). Белдам твърди, че е открил материал отпреди средновековната епоха и определя пещерата като римско-британска гробница, но тъй като не е водил дневник за откритите находки, неговата хипотеза остава непотвърдена. При по-нататъшните проучвания на пещерното дъно, проведени през 1976г., се открива нещо като легло за стълб и няколко процепа за закрепване на носещи греди, но те не могат да бъдат датирани.

Белдам доказва, че Ройстънската пещера е изкуствено създадена от човека и има форма на камбана или бутилка с размери около 5 метра височина и 8 метра в диаметър, изсечена във варовиковата скала. Входът за пещерата се намира на Мелбърн Стрийт (бивша Икнийлд Уей), недалеч от мястото, където тя пресича Ермайн Стрийт. Последната съвпада с главния римски път, водещ от Лондон на север към Линкълн и Йорк. Икнийлд Уей е бил вече древен английски път, когато римляните покорили Британия през 43г. сл. Хр. Той води от Айвингхоу Бийкън в Бъкингамшир на югоизток до Нетишал Хийт в Норфолк на североизток, в Източна Англия.

Изказани са предположения, че положението на пещерата недалеч от пресечната точка на важни антични пътища в града вероятно е свързано с някакво нейно култово предназначение, датиращо от предхристиянски времена. Основата на каменен кръст, наричан Ройстънския кръст (Крукс Роасие), бележи това кръстовище, което е дало името си и на възникналото там селище. Отначало, през 1184г., то се наричало Крукс Роасие (кръстът на жена на име Роесия), но през XIV век наименованието вече е Градът на Ройсия, или Ройстън. Тази Роесия вероятно е била Роеси Фицришар дьо Клер, съпруга на нормандския аристократ Йодо Дапифер (ок. 1047-1120). Това би датирало наименованието и възникването на селището Ройстън някъде в края на XI или началото на XII век, но в никакъв случай назад в езическата желязна епоха, която завършила над хиляди години преди това. Тук не са били открити и следи от някакво римско поселение, нито пък градът е споменат в Книгата с данни от голямото преброяване на земите и населението в Англия, извършено през 1086г. - все факти, които потвърждават, че произходът на Ройстън и на неговия каменен кръст датират не по-рано от края на XI или началото на XII век.

Ройстънската пещера обаче е забележителна преди всичко с интересните си барелефни изображения, покриващи стените. Макар поначало да са груби и наивистични и очевидно не са дело на професионалист, те притежават своеобразен старинен чар и мистериозен дух. Сцените са предимно с религиозен характер, като някои от тях лесно се идентифицират като Страстите Христови, легендите за различни мъченици и светци - например свети Христофор, света Екатерина и свети Лаврентий. Идентичността на други е доста спорна. Например изображенията на Плантадженетите (монарси, управлявали Англия от 1154 до 1485г.), като крал Хенри II, крал Ричард I (Ричард Лъвското сърце) и кралица Беренгария, съвсем не са сигурни.

Неразгадано досега остава и изображението на гола жена, която по някои белези напомня за Шийла на Гиг - каменна женска фигура с уголемен полов орган. Такива фигури се срещат само по църкви и замъци, строени между XI и XIII век най-вече в Британия и Ирландия, но също така и във Франция, Испания, Норвегия и още няколко страни. Шийла на Гиг от пещерата е била обяснявана по различен начин - като предупреждение срещу сластолюбието, като закрила от беди, като остатък от келтски езически времена, като изображение на Майката Земя или просто като богиня на плодородието. Но като се има предвид наличието на подобни образи и по средновековните църкви, появата на Шийла на Гиг сред религиозните изображения в Ройстън не би трябвало да ни изненадва - независимо от нейния произход и датировка.

През 250-те години, изминали от откриването на пещерните изображения, споровете около тяхното датиране не се престанали.

След проучванията, които прави в пещерата през 50-те години на XIX век, Джоузеф Белдам стига до заключението, че някои от гравираните по стените фигури са много по-стари от другите. И наистина, някои от изображенията показват известни различия в стила - доказателство, че са били правени от различни хора в течение на дълъг период от време. Белдам открива и следи от червена, синя и жълта боя по стените, което е свидетелство, че поне някои от изображенията първоначално са били оцветени.

Проблемът за автентичността на фигурите от Ройстън възниква в резултат на това, че никой техен изследовател преди Белдам не се е погрижил да документира подробно това, което е видял. Рисунките на Уилям Стъкли от 1742г. не са особено точни, а някои от фигурите са били променени, за да отговарят на неговите предположения за техния първоначален вид. Белдам е убеден, че гравюрите са направени през XII и XIII век, защото изобразените на тях мъже са без бради, а рицарите не носят масивни метални брони. Преди се предполагаше, че двете дати, изсечени с арабски цифри във варовиковата скала - ,,1347" и ,,Мартин 1350, 18 февруари", свидетелстват за ранния произход на произведенията. Употребата на арабски цифри през XIV век би била твърде необичайна (норма тогава са римските цифри), а освен това доста по-вероятно е изсечените в скалата дати да са ,,1547" и ,,1550". Тези години попадат в периода на Тюдорите (1485-1603), когато релефните резби на камък, като тези в Ройстън, стават популярни в цяла Англия. Някои от изображенията в пещерата са дори по-късни и от това време. Така например инициалите ,,WR" на гърдите на една коронована фигура са идентифицирани като определено отговарящи на стила на XVII век.

Въпросът за функциите и произхода на Ройстънската пещера е дори по-сложен за решаване от датирането на скалните изображения. Един от най-ранните и най-известни посетители на този обект, който предлага хипотеза за неговото използване, бил Уилям Стъкли. Скоро след посещението си в пещерата през 1742г. той публикува своето изследване, озаглавено ,,Палеография Британика, или дискурси върху античността в Британия; №1: Оригинес Ройстониане, или описание на молитвената пещера на лейди Ройсиа, основателка на Ройстън, открита в същия град през август 1742". В това съчинение именитият изследовател на старини заявява, че пещерата е била изсечена към 1770г. като молитвено помещение за лейди Ройсиа (,,Роза"), вдовица на Жофроа дьо Мандевил II,, първи граф на Есекс (починал през 1144г.), предполагаема основателка на град Ройстън. Стъкли се опитва да подкрепи своята хипотеза чрез твърдението, че намерените човешки кости и черепът са принадлежали на лейди Ройсиа. Малко хора обаче остават убедени от книгата, че пещерата в крайна сметка се е превърнала в гробница на знатната особа. Преподобният Чарлс Паркин (1689-1765), ректор на Оксборо в Норфолк, остро възразява на изказаното предположение и написва ,,Отговор на Оригинес Ройстониате на д-р Стъкли", в който посочва, че лейди Ройсиа е била погребана в Капитулния дом на Чиксендския приорат в съседното графство Бедфордшир.

През 1834г. е лансирана нова хипотеза, дело на изследователя на стария Джон Йондж Акерман, според когото пещерата функционирала като римска гробница. По-късно Джоузеф Белдам модифицира своето схващане, като предполага, че пещерата първоначално е била издълбана като шахта, а по-късно е разширена, за да служи за римско-британски мавзолей, или колумбариум, както той го е нарекъл. Белдам прави и предположението, че стотици години по-късно, по време на кръстоносните походи (XI-XIII век) пещерата била използвана като място за молитви (ораториум), в съседството с отшелническа килия, и е била действаща до средата на XVI век, когато започва Реформацията и Англиканската църква се отцепва от смятаната за корумпирана власт на папата и на Римокатолическата църква. Белдам сравнява Ройстън със сходните според него пещери в Светите земи и смята, че релефните гравюри в нея са дело на кръстоносци. Изглежда, от тези податки се ражда връзката между разглеждания обект и рицарите тамплиери, което днес е най-популярната и най-романтична хипотеза за произхода и използването на Ройстънската пещера.

Археоложката от района на Хартфордшир Силвия П. Биймън започва своите изследвания в Ройстънската пещера през 70-те години на ХХ век и през 1992г. публикува книга, илюстрираща нейната хипотеза за обекта: ,,Ройстънската пещера - използвана от светци или от грешници? Местни исторически влияния от страна на тамплиерското и на хоспиталиерското движение" (,,Кортни Пабликейшънс"). Биймън смята, че рицарите тамплиери организирали в Ройстън ожеседмичен пазар, като пропътували растоянието от около 15 км от Балдок - тяхната главна квартира в Англия между 1119 и 1254г. Според археоложката пещерата била разделена на две нива - от дървена платформа и долното помещение служело за зимник, в който складирали стоката си, а другото било използвано като параклис. Биймън смята леглото за стълб и процепите за носещи греди, открити в пещерата през 70-те години на ХХ век, за останки от въпросната дървена структура.

Един от паралелите за Ройстънските релефни гравюри, които Силвия Биймън открива, се намират в Шато дьо Шинон, в департамента Индр е Лоар, в Централна Франция. В донжона, известен под името Тур дьо Кудре, рицарите тамплиери, затворени там през 1308г. след жестоките репресии, предприети срещу техния орден предишната година, издълбали странни символи по варовиковите стени на килиите си. Макар Биймън да твърди, че между тези странни символи и гравюрите от Ройстън има голяма прилика, сравняването на двете групи изображения не разкрива толкова поразително сходство, което може да се дължи само на факта, че вероятно са изсечени по едно и също време, но нищо повече. По-близки паралели с фигурите от Ройстън представляват затворническите граюри по стените на малка килия в донжона на замъка Карлайл (Къмбрия, Великобритания), които датират от 80-те години на XV век.

Работата на Биймън върху връзката на тамплиерите с Ройстън оказва силно влияние върху други изследователи през следващите години. Това резонира в популярните представи, че рицарите тамплиери са използвали пещерата като място за тайни срещи, след започналите гонения срещу ордена им, и че някои от фигурите, гравирани по стените, са на светците, почитани от този рицарски орден. Изказани са предположения, че на една от сцените е представено изгарянето на клада на Великия магистър на Тамплиерския орден, Жак дьо Моле. Уредникът на Ройстънската пещера, Питър Хаулдкрофт, автор на ,,Илюстрован пътеводител за Ройстънската пещера" (Историческо общество на Ройстън и района, 1998), изхожда от предполагаемата връзка на рицарите тамплиери с пещерата и замесва в цялата афера Свещения Граал и илюминатите, но не е ясно на какво основание.

Макар възможността тамплиерите да са използвали Ройстънската пещера за убежище да не е напълно неприемлива, не трябва да се забравя, че когато във Франция започват кървавите преследвания на ордена, те не засягат съседна Англия. Това е една от причините, поради които между октомври 1307 и януари 1308г. множество членове на рицарския орден намират убежище на Острова. Наистина, в Англия са арестувани неколцина тамплиери и срещу тях е воден процес от 22 октомври 1309 до 18 март 1310г., но на повечето от тях е предоставена възможността след разпускането на ордена им свободно да си изберат друго място в обществото. Впоследствие множество рицари тамплиери се присъединяват към Ордена на хоспиталиерите, както и към Цистерцианския орден. Въпреки романтичния заряд на идеята за връзка между тамлиерите и Ройстън, в светлината на тогавашната обстановка в Англия едва ли орденът е имал нужда от тайни подземни сбирки на места като Ройстънската пещера.

Най-правдоподобното обяснение за издълбаването и използването на пещерата се оказва доста по-прозаично от изложените по-горе хипотези, но въпреки това също не е безинтересно. Между замъка Слоуп, построен в края на XIII век върху самотна пясъчникова скала на около 4 километра източно от Нови Бор в района на Либерек, Република Чехия, и Ройстънската пещера могат да се направят интересни съпоставки. В Слоуп има зала с подобна бутилковидна форма като пещерата в Ройстън, която по всяка вероятност е била използвана за затвор. По-късно, през XVII век, след като замъкът бил до голяма степен разрушен от шведите, това помещение се превърнало в отшелническа килия. По неговите стени също са намерени релефни гравюри. Като се вземат предвид откритията в замъка Слоуп и споменатите затворнически изображения от замъка Карлайл, става ясно, че Ройстънската пещера също е била използвана за затвор в някакъв етап от своето съществуване. Документално свидетелство под формата на договор за аренда (споразумение между притежателя и ползвателя на земята) от 1610г. посочва, че по средата на Икнел Стрийт в Ройстън имало затвор. Дали това не е била Ройстънската пещера? И дали религиозните изображения по стените й не са служели да доставят душевна утеха на затворените в нея?

Ройстънската пещера със сигурност е била отшелническа килия в края на XV и началото на XVI век. Под годината 1506 в книгата на църковното настоятелство на енорията в Бейсингбърн (граничен с Хартфордшие, но намиращ се в съседното графство Кеймбриджшир) се споменава за отшелник, живеещ в Ройстън, който завещал определена сума пари на енорията в Бейсингбърн. В светлината на тези сведения изглежда възможно пещерата първоначално да е служела за отшелническа килия, може би подслоняваща анахорети от близкия августински приорат, създадена през XII век, а по-късно да е била преустроена в затвор.

Въпреки това някои аспекти то Ройстънската пещера си остават загадка. Няма единно мнение по въпроса за точната дата на съоръжението. Някои изследователи допускат, че тя може да е била мина за добив на кремък през неолитната епоха преди около 5000 години, макар да няма преки свидетелства за това, а и качеството на кремъчната скала в района да не е особено добро. Ако изображението на Шийла на Гиг е оригинално, а не добавка от XVII-XVIII век, не е ли възможно да се търси и езическо светилище сред възможните употреби на пещерата? Още няколко релефни гравюри по стените на пещерата също продължават да пазят своите тайни. При така очертаната уникалност на Ройстънската пещера, какви ли резултати биха донесли повторните задълбочени изследвания на стенните изображения и нови археологически разкопки на пещерния под? Ако бъде осигурено необходимото финансиране, осъществяването на подобен проект би се отплатил богато за вложените средства. 



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39738277
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031